Стинг - войнът на светлината, покорил София

Тялото му е изправено и изтегнато. Не говори излишно. Не говори въобще. Дошъл е за да пее и ще пее. Това е работата му. Това е и признанието му.

Не иска да е смешен, забавен, харасващ се с някоя проста закачка. Изписал е простичкото "Love and Peace" на тениската, която носи. И ги носи - носи Love. Носи Peace. Дали е мелодията, текстът, ритъмът, светлина не знаем. Магията на добрите фокусници не бива да бъде разкривана. Той не разкрива и своята. И магията поглъща. И ние биваме погълнати. За да се засмучим в свят, който признава колко сме fragile и каква точно е формата of our hearts.

Музиката е терапия. Текстът зад нея - история, която лекува. Изправя те на крака и вършува из тялото ти. Спираш да си там - в концерта с многото хора, и започваш да си тук - в мястото на високото, светлото и доброто. А от 2-та екрана една руса глава с усмихнати очи те поглежда и казва - "Да, това е. И думите са излишни. Затова няма и да Ви говоря. Просто ще Ви го покажа".

И го показа. А сега? Сега остава да се приберем по къщята, да запалим светлините на домовете си и да си откраднем за миг малко от онази Love и от онзи Peace, прокламирани на тениската на Война на Светлината. И да не останем седнали, примрели, застинали. Да спрем да бъдем Frozen стил герои от Дисни. Да се изправим, проходим и възвисим (ако и стил Възвижение по Русков). Да станем това, за което той пее. И може би, може би за малко в онази тъмна септемврийска вечер снощи да знаем, че бяхме. Бяхме онези войни на светлините, които палят нощта и които я изгарят със смисъла, намерен от човека, който пее.

Къде ще сме днес? И дали Войнът на светлината е запалил достатъчно силно огъня в нас?

Предстои да разберем....вероятно на следващия концерт